Язовир „Искър“: Заграбването на бреговете продължава

Темата за заграждането на бреговете на язовир „Искър“ пак предизвика интересни ко­ментари в риболовните фо­руми. Това не е нещо ново, от година на година, по знаен и незнаен път и с благослови­ята на някои велможи, се за­грабват брегови територии, поставят се заграждения, никнат бариери и табели за забранен достъп. От всичко това страдат най-вече рибо­ловците, а от коментарите се вижда, че започва да им пис­ва. Ето поредните факти по тази до болка позната тема.

Петър ПЕТРОВ: „Бях на язовир „Искър“, на Шипочан­ския залив. Проведох риболов на фидер, а като резултати нищо особено. Но друго нещо ме шокира. Видях нови за­граждения, знаци, забранява­щи влизането и охранители. Така, както върви, май няма да ни оставят място да хвърлим въдици в залива! Това става вече нетърпимо! Толкова пари и усилия се изразходиха за за­рибяване и охраняване на язо­вира от бракониери и накрая ще се окаже, че няма да има къде да практикуваме хобито си. На Шипочанския залив ос­танаха места само на бетона и накрая в устието към реката, където обаче перманентно няма вода. Всичко останало вече е заградено и няма дос­тъп до водата. Едва ли всички тези постройки от Резервата до края на Шипока са закон­ни и на нужното отстояние от водата. От другата страна на язовира положението е също­то, даже и по-зле. Нямам пред­става кой стопанисва язовира, кой разрешава всичко това, но е за затвор! От 35 години ходя по тези места и още не съм видял да е поставен и един контейнер за смет или една химическа тоалетна. Е, как да се ограмотят туристи и рибо­ловци, като няма елементарни условия. Много жалко, язови­рът тъкмо започна да се въз­становява от бракониерските набези, а сега се превзема от разни печалбари“.

Трайчо ДИМИТРОВ: „Язо­вирът е обществен и е крайно време да направим нещо, за да спре това заграбване“.

Ивелин ИВАНОВ: „Да се вдигаме на протест. Толко­ва много хора риболовци от София, от Самоков и други околни селища страдат от това заграбване и се чувст­ват ощетени. Крайно време е властимащите да реагират по някакъв начин, докато не е станало късно“.

Никола НИКОЛОВ: „Както е тръгнало всичко по бреговете да става частно, няма къде да се хвърлят въдици и ще отпи­шем и този язовир“.

Даниел МИХАЙЛОВ: „От 45 години ходя на язовира, лято­то карам по две седмици там и от година на година става все по-зле. Хора на държав­на служба заграждат частни имоти и не дават достъп на обикновения човек. Има много незаконни къщи, че даже са и с частна охрана“.

Антон БОЯДЖИЕВ: „Не е само на язовир „Искър“. Съ­щото е положението на „Ба­так“, „Доспат“ и други големи язовири. Проблемът идва от това, че едни се стопанисат от НЕК, други от „Напоителни системи“, но те са собствени­ци на водата. Бреговете са друга собственост, частна, общинска или горски терито­рии. Кметовете винаги реват, че нямат пари и земята се продава на безценица. При парцелиране никой не се съо­бразява с правото по закон на достъп до водоема на всички, защото пък рибния ресурс е публично-държавна собстве­ност. По бреговата ивица пък никой не се грижи за чистота и някакъв ред. Закон за дивото къмпингуване няма, май няма и да има.

Петър ПЕТРОВ: „С две думи, пълен хаос. Един отго­варя за водата, друг за земя­та, трети за рибата и рибните ресурси. Закон за дивото към­пингуване изглежда е наложи­телен, но ако го захванем ще се отвори кутията на Пандо­ра…“

Младен ДОБРЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница