Язовир „Тополница“: Едно безкрайно люшкане в нивото

Имаше някои новини за си­лен риболов на яз. “Тополница” при с. Мухово, където е изградена стената му и това беше хубав повод да го посетим в един приятен октомврийски ден. Информацията „на ухо“ гово­реше, че са ловили костури на спининг и то в големи ко­личества. Ние с колегата ще заложим първо на плувка, пък ако нещата не се получат, то­гава ще търсим алтернативи. Носим си живи рибки, торни и бели червеи. Разбира се, с нас е и спининговото оборуд­ване, за всеки случай.

Първата гледка от площад­ката до стената, откъдето се открива водната шир, е за ви­зуална проверка на момент­ното му състояние. Спаднал е доста, но това не ни изненад­ва, такова е обичайното му ниво през есента, а вероятно и още ще се отдръпне. Вижда­ли сме го и по-малък, когато слизаме по стръмния сипей до водата. Преходът е доста екстремен, но още по-сложно е изкачването нагоре, когато се връщаме. Тогава багажът сякаш тежи двойно повече.

На ранина нямаше кой знае каква активност на ри­бите, но по обяд времето се затопли доста, захвърлихме якетата и потръгна приятен риболов на костури. Вземаха и на рибка, и на белите чер­веи. Понеже сме почитатели на плувкаджийския риболов та не се наложи да търсим други решения. Добавихме и няколко бабушки в актива, явиха се и слънчеви рибки. Те пък са редки, но само едри и налапват така, както даже и костурите не го правят. После задължително следва хирур­гическа интервенция по спа­сяване на куката.

Костурите определено се влияеха от захранване. Стре­ляхме по малки дози бели червеи с прашката и това веднага ги връщаше в играта, ако нещо се позабавят. Получи се много приятен риболов, може да се каже първи за тази есен с преобладаващо едри бод­ливци, каквито не навсякъде може да се ловят.

***

Язовир „Тополница“ е тре­тият от каскадата язовири, построени на едноименната река. По-нагоре по течение­то са „Душанци“ и „Жеков вир“. „Тополница“ е най-стар, строен още в ранните години на социализма и официално открит през 1963 г. Язовирна­та стена е изцяло бетонна, с дължина от 336 метра и висо­чина от 86 метра. Има изгра­дена ВЕЦ с производствена мощност от 9,6 МВт.

Намира се на границата между Ихтиманска и Същин­ска Средна гора. Обхваща дълбок пролом, оформен от протичащата в дъното му река Тополница. При пълноводие чашата запълва и втори ка­ньон – на вливащата се като десен приток река Мътивир. При пълен капацитет язови­рът достига дължина от 14 км и събира 137 милиона куб м вода. Водата му се ползва ос­новно за напояване на обшир­ни площи в Горнотракийската низина. С оглед на всичко това нивото в язовира силно варира на сезонен принцип. Пролетно време и до начало­то на лятото се пълни и обик­новено достига максимален капацитет от вливащите се буйни реки, обхващащи голям водосборен басейн. С напред­ване на лятото започва мето­дично да спада, след като се набляга на напояването, а притокът през този сезон на­малява. В късна есен нивото му е драстично спаднало, със страховито изглеждащи скал­ни зъбери при най-дълбоките участъци. На височината до стената е разположено кит­ното село Мухово, а почти до устието му е село Поибрене.­

Младен ДОБРЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница