За ловното другарство държавни граници няма

Повод за настоящите размишления са случаите, в които държавната граница не е причина за недобросъседски отношения между съседни дружинки в две различни държави. А доказателство, че ловците от двете страни на границата отстояват по­зициите си на неполитически обществени организации и техните приоритети са далеч от политическите и исторически спорове и дискусии, които създават известно напре­жение и ни отдалечават от съвременното разбиране за добросъседство и разбирател­ство.

Спираме се на два примера за ловното другарство на дружинката от село Сушица към благоев­градското ловно сдружение и ловната група на село Яново от сдружението в Сандански.

Няколко са ловните дружинки от благоев­градското сдружение, чиито ловни полета опират до българо-северномакедонската граница. Досега не е регистриран случай на инцидент, който да предизвика напрежение и недоверие един към друг. Допреди година беше създадена колегиална традиция пред­ставители на ловното дружество в Щип да гостуват на колегите си от Благоевград на ловните вечеринки и ловните събори – нещо прекрасно и в духа на ловния и спорт­ния морал.

Традиционно много добри са контактите на ловците от дружинката в село Сушица от община Симитли с колеги от сдружението в град Пехчево в Северна Македония. Ловното другарство и партньорството имат много измерения, което се изразява в различни форми на контакти и взаимнополезна информация от всякакъв ха­рактер. На ловната вечерин­ка на дружинката от Сушица гостуваха шестима ловци от Северна Македония и липсата на езикова бариера създаваше неповторима атмосфера. Ето така магията на лова изгражда онези мостове на доверие, кое­то политиците от двете страни все още не могат да постигнат. В отговор на тази визита двама ловци заедно със съпругите си гостуваха в Пехчево на тяхната ловна вечеринка и останаха впечатлени от организацията и гостоприемството на колегите им.

Аналогична е ситуацията и на българо-гръцката граница. Ловната група от село Яново към сдружението в Сандански от години поддържа близки приятелски и колегиални вза­имоотношения с ловците от гръцкото село Ангистро (няко­гашното Сенгелево), като по­вечето членове на тази група са от село Кимиси. Някои от нашите ловци понякога лову­ват с гръцките си колеги, след като си извадят гръцки ловни документи и разрешителни, таксата за които е около 90 евро.

По време на ловния се­зон за диви прасета ловците непрекъснато си разменят ин­формация за движение на ди­веча, посоки, бройка. Обичай­на практика е ловните кучета по време на гонка да преминат границата, но това винаги се съобщава от другата страна и се дава информация къде и колко са кучетата. За гръцки­те ловци е въпрос на особен престиж да притежаваш добро ловно куче-свинар и често се снабдяват с такива от Турция на висока цена. Особеност за гръцките ловни закони е, че на диви свине се ловува само с гладкоцевно оръжие и ловни полуавтомати с употреба на не повече от три патрона. През изминалия сезон слуката е била по-слаба заради топлата зима и по тази причина диве­чът се задържа в парковата зона на планината Славянка. Още нещо любопитно – при нас някои дружинки събират свинските глави за приятелски и празнични поводи, а ловци­те в северната част на Гърция заделят свинските джолани за тази цел и в областта са изкус­ни и ненадминати кулинарни майстори.

Това са само два примера за ловното другарство, които доказват, че не са нужни междудържавни споразуме­ния, а топлата човешка и при­ятелска среща с неизменната реплика ,,Наслука!“, която зву­чи по различен начин, но има еднакво съдържание.

Кузман ПЕТРОВ