Запасите на заека в Югозападна България застрашително намаляват

Запасите на заека в Югозападна България застрашително намаляват. Една тревожна констатация, която трайно се наблюдава през последните години. Улисани в грижите за по-едрия дивеч, като че ли не забелязваме рисковете от този факт. Във всички сдружения от югозапада е отчетен съществен срив в наличните запаси на див заек, въпреки решението в някои ловни дружинки да не се издават разрешителни бележки за лов на този дивеч. Неминуемо се задава и логичния въпрос: Кои са причините? Ще се опитам да обобщя обстоятелствата, които са причина за изчезването на заека.

Болестна епидемия

Във ветеринарната наука и практика са известни няколко основни заболявания на този вид дивеч, които причиняват висок процент смъртност.Едно от от тях е туларемията. Опасно инфекциозно заболяване, което предизвква болестни огнища във вътрешните органи и смърт.

Подобно фатално заболяване за дивия заек е и фасциолата. Характеризира се с намалена жизненост и внезапна сърдечна смърт. Друго заболяване по дивите зайци е т.н. росенка. Появява се при продължителни превалявания и кишави периоди. По вътрешните органи се забелязват множество мехурчета и налепи.

Нарасналия брой на хищниците.

Категорично този фактор е една от основните причини за срива на заешките запаси. Неефективната борба с дребните хищници като лисици, чакали, белки и диви котки създава предпоставки те да са отговорни за щетите по заешките запаси.

Непълноценна хранителна среда

Демографският срив и запустяването на много полупланински села доведе до това много обработваеми площи, които се засяваха с разнообразни селскостопански култури да не предоставят нужната храна за зайците.

 Използването на химически препарати за растителна защита

Този елемент от неблагополучната верига причини се превръща в убийствен фактор за дивия заек. Особено трагични за заека са последствията от пръскането с пестициди на големи участъци от иглолистни гори срещу различни видове вредители с помощта на селскостопанска и специализирана авиация.

Ловуването на заек с МПС и на фарове през нощта.

Въпреки че през последните години тази порочна форма на бракониерство чувствително намаля, тя все още си остава една от водещите причини за изчезването на заека.

 Пускане на зайци от други райони на страната.

Това е частична контрамярка срещу опасната тенденция. Подценява се ползата от освежаване кръвта на заека чрез пускането на дивеч от други райони. Генетичната репродукция на този вид може да помогне за стабилизиране на имунната система.

Повече информация в бр. 14 на в. “Наслука” на 4 април

Кузман Петров