Защо все по-често срещаме мечката?

В края на тази година кафявата мечка у нас проявява необичайна за периода активност. Свикнали сме с факта, че по това време тя вече спи зимния си сън и не може да бъде забелязана в природата, още по-малко в населените места. Но няколко случая на нетипични срещи с мечка станаха реалност.

Слизането ѝ към Дунавската равнина за нас може да изглежда странно на фона на факта, че всички сме научени, че мечки живеят само в гората, и то в планинската гора. Истината е, че в миналото видът е обитавал цялото Северно полукълбо (включително Северна Африка) и на практика е заемал всяко свободно местообитание, предлагащо храна и укритие не само в планините, се казва в статия на зоолога Александър Дуцов в декемврийския брой на списание „Лов и риболов“.

Исторически и палеонтологични данни показват широко разпространение на мечките върху днешната територия на България. Усвояването на степите за земеделие, изсичането и изгарянето на равнинните гори за усвояване на нови площи на практика е унищожило дивите коне – туровете, и е изтикало мечките, вълците, благородния елен и още много видове към по-недостъпните високи планини.

Най-често индивидите, наблюдавани близо до населени места и правещи бели, са млади мечки. На втората година майката прогонва малките да си търсят място под слънцето. Те скитат надалеч и търсят незаети територии, което на практика означава да излязат извън „изконните“ мечи места и да навлязат в районите, по-гъсто обитавани от хора. Така се стига до случаи, в които посягат на по-достъпните човешки ресурси – кошери, домашни животни, овошки, отпадъци по контейнери, сметища.

Проучвания са доказали, че женските с малки мечета могат да търсят близостта на хората, за да предпазят децата си от големите мъжкари, които се стремят да ги убият и да освободят самката за ново размножаване по-скоро. Друг фактор за слизане на мечките от високите планински части е обезлюдяването на селата и изоставянето на землищата около тях. Малкото жители вече не са такава заплаха за дивите животни и съответно те заемат изоставените територии или ги използват като коридори за придвижване.

Увеличава ли се числеността на мечката у нас? Засега няма такива сигурни данни. По мнението на Дуцов струпването на много индивиди на едно място не винаги означава висока плътност на популацията. Когато има изобилие от храна мечките проявяват голяма търпимост към себеподобните си. А при дадени стимули тези животни могат да преминават големи разстояния за кратко време и често се случва един екземпляр да бъде засичан и преброяван многократно, оставяйки впечателние, че броят на мечките е станал голям.

Тези и още много факти за кафявата мечка можете да научите от брой 12 на сп. „Лов и риболов“, който вече е на пазара.