Оръжията-призраци

Оръжията, отпечатани на 3D принтер, се утвърждават като сериозно предизвикателство за правоохранителните органи. Благодарение на свободно достъпни онлайн чертежи и евтина техника, изработването им вече не изисква фабрики или специализирана инфраструктура.

Въпреки репутацията си на „непроследими“, ново изследване показва, че тези оръжия могат да оставят химичен отпечатък, който да насочи разследващите към източника им.

3D-печатните оръжия често се наричат „оръжия-призраци“, защото нямат серийни номера и трудно се проследяват чрез стандартен балистичен анализ. Същевременно за изработването им са достатъчни сравнително евтин принтер, пластмасова нишка и няколко файла, свалени от интернет. Частите могат да се комбинират с елементи от железарски магазини, създавайки „хибридни оръжия“, които не отстъпват по смъртоносност на фабрично произведените огнестрелни средства. През октомври миналата година австралийската гранична полиция откри 281 такива оръжия или техни компоненти, което отново постави темата в центъра на обществения дебат. Появиха се предложения за технологични ограничения върху принтерите и по-строг контрол върху продажбата на определени компоненти.

Отговор на проблема дава ново изследване, публикувано в сп. Forensic Chemistry. Екипът анализира химичния състав на нишките за 3D печат, за да установи дали могат да се различават по произход. Най-разпространен е PLA – вид биопластмаса, използвана и за компостируеми продукти, а често се използват и ABS и PETG. Производителите добавят различни съставки за здравина, еластичност или визуални характеристики, които създават специфичен химичен „подпис“.

Проследяване

Чрез инфрачервена спектроскопия учените измерват как материалът абсорбира светлина и получават уникален спектрален профил. Дори идентични на вид нишки могат да се различават по спектралния си отпечатък, което позволява свързване на конкретно оръжие с марка, доставчик или партида. В рамките на изследването, проведено съвместно с ChemCentre, бяха анализирани над 60 нишки от австралийския пазар. Материалите от различни полимери се отличават ясно, а дори нишки от един и същ базов полимер могат да се разграничат заради минимални различия в добавките.

Резултатите показват, че химичният анализ може да стане нов инструмент за криминалистите, когато класическите методи не са достатъчни. Изследователите вече работят върху допълнителни техники, които да разкрият още по-фини разлики, включително елементния състав на материалите. Така фокусът постепенно се измества от формата на отпечатаното оръжие към молекулната структура на материала, от който е изработено. „Оръжията-призраци“ се оказват проследими и химията се превръща в нов съюзник в борбата с тях.