Испанските кафяви мечки се завръщат от ръба на изчезването

Само преди няколко десетилетия кафявата мечка в северна Испания е била на ръба на изчезването. Днес картината е значително по-различна – популацията на кантабрийската кафява мечка постепенно се възстановява, а в планините на Астурия животните отново заемат територии, в които дълго време са били рядкост.

През 80-те години в района са останали по-малко от 60 мечки. Десетилетията на последователни природозащитни мерки постепенно променят ситуацията. Сред тях са ограниченията върху лова, защитата на местообитанията, изграждането на екологични коридори и усилията за свързване на отделните мечешки популации. Днес броят на мечките в района надхвърля 500 според актуалния материал за Астурия. Успехът обаче не е повод за отпускане. Испански специалисти предупреждават, че видът все още е уязвим. По-ранна оценка за цялата Кантабрийска планинска верига отчита около 370 мечки – 250 в западната и 120 в източната част, като точният брой само за Астурия е труден за определяне, тъй като животните не се съобразяват с административните граници.

Една от причините за успеха е създаването на по-сигурна среда за животните.

Природозащитните програми са насочени към опазване на местообитанията и осигуряване на връзки между отделните територии. Това е особено важно за генетичното разнообразие, тъй като изолираните групи могат да бъдат по-уязвими в дългосрочен план. Любопитен е и другият резултат от възстановяването – мечките постепенно се превръщат в част от местната икономика. В Астурия се развива внимателно регулиран природен туризъм, при който наблюдението на животните се извършва с водачи и при правила, целящи да не се нарушава спокойствието им.

Това създава интересен модел:

дивото животно се превръща не просто в обект на опазване, а и в причина хората да посещават района, да използват местни услуги и да печелят от съществуването на защитената природа. Въпреки положителната тенденция специалистите остават предпазливи. Все още има проблеми с високата смъртност при младите животни, необходимостта от свързване на местообитанията и поддържането на достатъчно генетично разнообразие.

Историята на кантабрийската мечка е добър пример, че възстановяването на една дива популация не става за година или две. То изисква последователни мерки, защита на местообитанията, контрол на човешкото въздействие и участие на местните хора. От по-малко от 60 мечки през 80-те години до над 500 днес – това е впечатляващ обрат. Но испанският опит показва и нещо друго: когато природозащитата е дългосрочна и последователна, дивата природа може да се върне.

Последвайте ни във Facebook!