Харесва ли ни или не – широкоустият американски костур вече е пренесен в България.

Вече не е тайна, че доста водоеми в околностите на София са обитавани от ед­на риба, която е мечта за всеки спинингист. Става въпрос за вида Largemouth Bass, или иначе казано широкоуст американски костур. А за по-кратко – бас.

Кой е зарибявал с този хищник, как го е внесъл и дали въобще е редно да се вкарват подобни нови видове у нас, това е друг въпрос. ИАРА на­пример вече издаде брошура, с коя­то призовава риболовците да не се церемонят изобщо със зеленикавия нашественик. Лоша новина за агенцията ще бъде да научи, че басове у нас дотук ловят предимно спинингисти, които практикуват „хвани и пусни” и връщат във водата уловените басове. Според мълвата пър­вите басове са били внесени у нас нелегално от Хърватия и Италия, скри­ти в багажник с малка цистерна и кислородна бутилка. След това с тях е зарибен малък водоем в Кюстендилска област, откъде­то вече са го разселили по други места. Каквато и да е истината, фактите са следните – доста спинингисти вече ловят с успех широкоустите костури.

На външен Bug рибата има зелен цвят, прилича по форма на нашите костури, а долната й челюст е издадена напред. На дъл­жина в чужбина достига до около 75-80 см, а на тегло – до 10-11 кг. Засега чак толкова големи басове у нас не са улавяни, тъй като рибите са пускани в последните 5-6 години. По-дребните басове се хранят предимно с малки рибки и водни организми.

Големите нападат всичко!

Риби, раци, жаби, малки водни змии, водни мишки, новоизлюпени патета и др. Басът е канибал и не прощава на представители на собствения си вид.

В момента на повечето места у нас басове­те са достигнали до дължина около 40-50 см и тегло над 2 кг. Сред любителите на спининговия риболов те вече са станали аб­солютен хит. В София например ги ловят на езерото в квартал „Дружба”, където обаче рибите са вече с няколко „висши образова­ния”. Тъй като са хващани и пускани обратно във водата по няколко пъти (никой себеуважаващ се спинингист няма да прибере дори и един бас, а и самата риба е със съмнителни вкусови качества), тамошните басове имат много силно развит инстинкт за самосъхра­нение и се лъжат много трудно.

Басове има и в други водоеми около столи­цата. В брошурата си за борба с басовете ИАРА сочи като свърталище на тези хищни­ци кариерата на Негован, както и язовира до кюстендилското село Лозно, но е сигурно, че живее и по други места в региона.

Какво трябва да се знае за риболова на бас? Това е изключително хитра риба, която далеч не се лови лесно. Ако сте от нетърпе­ливите риболовци, които искат да им кълве непрекъснато, просто не тръгвайте за бас, а си изберете друга риба.

Усетил човешко присъствие, басът не ата­кува.

Но за сметка на това понякога си прави гаргара с риболовеца

Върви след примамката, разглежда я, но не атакува. В американската риболовна пре­са дори могат да се видят карикатури, на които един бас снима с мобилния си телефон различните примамки, минаващи покрай него. Следователно надеждното укритие е първата стъпка към успешния риболов на басове.

Тъй като американският ни гостенин е топлолюбива риба, активното му ловене започва през април и продължава до края на септември. След това уловът на бас също е възможен, но доста по-рядко. В САЩ басове се ловят и на лед, но у нас дотук няма още сигнали за подобна слука.

Едни от най-резултатните дни за улов на бас са тези, когато времето е слънчево, горещо и тихо.

В тези условия хищникът най-често кръстосва близо до повърхността и се вижда с просто око. Много подходящи места за търсенето му са туфите с водорасли, шаварите и въобще всич­ки онези участъци, които му предлагат укритие. Оттам басът атакува доста по-уверено набеляза­ната жертва.

По принцип спинингистите у нас ловят басове на всички видове примамки – блесни, воблери, попери, стримери, но най-масово е застъпен риболовът с неутежнена силиконова примамка, монтирана на линията само с кука, без утежнение. Куката трябва да бъде офсетна, за да може при прокарването й през примамката острието да застане плътно до силикона.

По този начин можем да водим примамка­та през водораслите, без да закачаме.

Най-често се използват силикони с дължина 9-12 см, които позволяват по-далечно замятане. Неутежнени, те потъват съвсем бавно, което е много важно, тъй като в противен случай басът се плаши. Ако ще ловим предварително набелязана риба, която сме видели на повърхността, в никакъв случай не бива да се замята под носа й. Басът в по­вечето случаи се стряска и бяга. За да предприеме атака, най-добре е да заметнем на няколко метра встрани.

Ако не ни е видял, шансът да нападне е много голям

Проводката се извършва с движения на пресекулки, като силиконът ви трябва да имитира нещо уми­ращо, което е лесно за улавяне. Ако сте начинаещ басист, първо заметнете близо до брега, вижте го как играе при различните движения и изберете това, което ви се струва най-дразнещо. Силиконовите жабоци за повърхностен риболов също са много интересни за басове, особено ако се налага да ловим върху покритие от водорасли. Конструкцията им е такава, че двете куки са плътно прилепнали към тялото на примамката, за да не се закачат. Замятаме и движим жабата с придърпвания върху водната растителност. Атаката на баса изпод водораслите е нещо изключително атрактивно. За съжаление, по-големите екземпляри от тази мощна риба често успяват да се набият в туфата и изваждането им става невъзможно.

Друга от сполучливите техники е риболов с попер – повърхностна примамка, която при водене с резки движения пляска по повърхността и дразни басовете. Когато бъде закачен, басът започва да води люта битка. Гмурка се към дъното, пробва да оплете линията във водораслите,

Скача на метър над водата

…в опитите да се откачи. Когато го докараме до брега, най-добре е да бъде изваден с грипер, или чрез хващане с два пръста за долната устна. При това веднага трябва да подпрем тялото на баса с друга­та ръка, тъй като в противен случай рискуваме да му счупим челюстта.

Сред българските риболовци на бас няма единно мнение в кои часове от деня този хищник се лови най-добре. Едни твърдят, че сутрешните часове са най-подходящи. Други казват, че са постигнали силните си резултати в обедните горещини. Но най-добре е всеки да прецени от собствен опит.

Хайде на бас!

***

Басът е цяла индустрия в родината си

През май тази година амери­канският спортен риболовец Брендън Коб улавя огромен 5-килограмов бас по време на те­левизионно излъчване. Минути след като камерите показват уловистата примамка, нейната наличност в онлайн магазините вече е изчерпана. Само колко луди са американците по риболова на бас! Той е толкова популярен в САЩ, че се е утвърдил като отделна спортна дисципли­на и се радва на непрестанно увеличаваща се аудитория.

Състезанията, както и шоу предаванията около тях се излъчват по ESPN и Pursuit Channel (широко достъпен канал за лов и риболов). Всичко започва през 1967 г., когато въдичарят Рей Скот основава Обществото на спорт­ните риболовци на бас – B.A.S.S. (Bass Anglers Sportsman Society). Оттогава насам B.A.S.S. се развива с бързи темпове през годините, за да добие сегашната си популярност. Под негова егида целогодиш­но се провеждат най-популярните тур­нири по риболов на широкоустия костур – Bassmaster сериите. Те представляват широка мрежа от състезания на национално ниво в различни дивизии – от детска, юношеска и колежанска през любителска и аматьорска до професионална.

Кулминацията на сериите е провеждащи­ят се веднъж годишно турнир, определян като „Супер Боул” на басовия риболов. Право на участие в него получават 52 риболовци на база представянето си в състезанията през сезона. Интересен факт е, че квоти за Bassmaster Classic получават и няколко от най-добрите за годината любители и аматьори, както и победителят от колежанската диви­зия. Това прави турнира още по-интересен, тъй като го превръща в съревнование на най-добрите въдичари, без значение дали за тях риболо­вът е професия или хоби.

Внушителен е и наградният му фонд. Победителят в състезанието печели 300 000 долара, а най-ниската награда е от 10 000 до­лара – за всеки класирал се между 26 и 52 място.

Почитателите на Bassmaster Classic пълнят големи спортни зали

Статистиката показва, че през 2019 г. има забележителен ръст от 71% в гледаемостта на телевизионните предавания на Bassmaster спрямо 2018 г. Тазгодишният Bassmaster Classic счупва рекорда и по посе- щаемост – общо 153809 души са наблюдавали на живо събитието за трите дни, в които се провежда.

Определено B.A.S.S. е създало добре работе­ща система, която осигурява на феновете на риболова на бас всичко, от което имат нужда – атрактивни турнири и телевизионни предавания с полезни съвети от най-добрите в занаята. Освен това събитията от Bassmaster Classic са от голяма полза за икономика­та на градовете домакини.

Тазгодишното състезание е донесло приходи от над 32 милиона долара за град Ноксбил.

В Щатите има и други престижни състе­зания по риболов на бас като FLW (Fishing League Worldwide) Tour, но турнирите Bassmaster привличат най-голям медиен интерес.

Лакомият хищник има многобройни фенове и в Европа. Видът отдавна е пре­несен на Стария континент и негови местообитания са някои водоеми в Испания, Франция, Италия, Хърватия и други страни. Във Фейсбук съществува група за риболо­ва на бас в европейски води. В нея риболовци от целия континент споделят своите преживявания от улова на атрактивния вид.

• 300 000 долара печели победителят в най-престижния турнир Bassmaster Classic
• 153 хил. души се стичат, за да го гледат на живо
• 71% е ръстьт в телевизионната гледаемост на турнира спрямо 2018 г.
• $ 32 млн. са приходите за града домакин

От бр. 9/2019 г. на сп. “Лов и риболов”

Последвайте ни във Facebook!