Март – Месец на белоглавия лешояд

Както всяко творение на природата и лешоядите имат своето важно място в екосисте­мите. Наричаме ги още „сани­тарите на природата“. Както всички останали лешоядни птици, белоглавият лешояд се храни с труповете на ум­рели животни и по този начин спира разпространението на зарази сред стадата. Всичко това е възможно благодарение на тяхната уникална биология – имат изключително ниски стойности на рН в стомаха си, а почти изцяло киселата среда спомага за убиването на раз­вилите се в загниващото месо бактерии, освен за самото сми­лане на храната.

Белоглавият лешояд е едра и впечатляваща птица, но за съжаление е вписан като За­страшен (Endangered) в Черве­ната книга на Република Бълга­рия, като попада под защитата и на редица национални и меж­дународни нормативни актове.

В края на ХІХ век белогла­вият лешояд е бил широко разпространен и многоброен в България – със 17 сигурни на­ходища. Век по-късно, вслед­ствие основно на загуба на хранителна база, използване на отровни примамки за хищ­ници, масово преследване и загуба на местообитания, се счита, че белоглавият лешояд е изчезнал като гнездящ от страната. През 1978 г. се от­крива колония от 9 възрастни и 19 млади птици и едва едно- две активни гнезда в Източни Родопи. През 90-те години започват усилия на природо­защитни организации за стаби­лизирането числеността на бе­логлавия лешояд в България. Започва изграждане на пло­щадки за изкуствено подхран­ване, редовно снабдяване с храна, проучвания за елими­ниране на заплахите, превен­ция използването на отрови, работа с местното население и др. Освен на територията на Източни Родопи, природо­защитници работят за възста­новяването на белоглавите лешояди и в другите райони, където преди са се срещали – Западна и Източна Стара пла­нина, Западни Родопи, Кресна, Врачански балкани.

Днес заплахите за вида не се различават много от тези в миналото. Най-голям си остава проблемът с отровите – през 2017 г. беше почти напълно изтровена реинтродуцираната колония на белоглав лешояд в Кресненското дефиле, през 2019 г. в района на Искърското дефиле загинаха освен белог­лави лешояди и скален орел, а в началото на февруари тази година бе регистрирано масо­во отравяне на лешояди в съ­седна Гърция.

Консервационната програма на „Зелени Балкани“ за опазва­не на лешоядите се осъщест­вява от 1991 г.