Необходими са действия за борба с незаконната търговия с диви животни в Африка

В световен мащаб и по-специално – в Африка, незаконната търговия с диви животни продължава да бъде растящ многомилиарден бизнес. Статистиката сочи, че незаконната търговия с диви животни генерира между 7 и 23 милиарда долара годишно. Един от всеки четири вида птици или бозайници на планетата е жертва в търговията с диви животни.

В Африка основно се търгува с бивни на слон и носорог, люспи от панголин, тропическа дървесина и застрашени птици, включително и лешояди. Търговията с диви животни все повече води до изчезване и унищожаване на биоразнообразието. Освен това застрашава и поминъка на селските общности, затруднява усилията за развитие на районите и излага на риск екосистемите. Може би една от плашещите реалности на тази търговия е заплахата, която представлява за здравето на хората, чрез разпространението на болести, които се предават от животни към хора. В близкото минало светът видя появата на инфекциозни болести, пренасяни от животни, като SARS, Nipah, ебола и Ласа треска.

Предполага се, че продължаващата пандемия COVID-19, която предизвика хаос в световен мащаб, произхожда от пазара за диви животни в Ухан, Китай. Китай вече предприе похвални стъпки и забрани търговията и консумацията на диви животни, очаквайки официализацията на тази забрана в закона по-късно тази година. Виетнам също последва този пример, забранявайки търговията.

„Търговията с диви животни достига безпрецедентни нива и националните правителства трябва да приемат ефективни закони, които ограничават тази търговия. Това ще е голяма крачка в защитата и опазването на видовете и може би ще помогне за намаляване на появата на болести в бъдеще“, отбелязва Стоян Николов, ръководител на LIFE проект „Нова надежда за египетския лешояд“.

В международен план Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) предоставя правна рамка за регулиране на търговията с диви животни и растения. Африканските страни, които са страни по конвенцията, трябва да обмислят включването на различни аспекти на борбата срещу престъпленията срещу дивата природа в съответствие със CITES в своето национално законодателство и да наложат прилагане на това законодателство.

„Забраната на търговията с диви животни в допълнение към по-голямата осведоменост на обществеността относно въздействието на тази търговия върху биоразнообразието и рисковете, които представлява за здравето на хората, е от огромно значение. Трябва да се предприемат решителни действия за спиране на тази търговия“, отбелязва Клоуи Поршие  от Фонда за опазване на Сахара (SCF).

„Ролята на националното правителство, местните общности, традиционните институции, природозащитните организации и бизнеса е от решаващо значение за спиране на търговията с диви животни на целия континент. Най-важното е властите да прилагат политики и влезлите в сила закони и да въведат ефективни системи за мониторинг на незаконната търговия с диви животни на целия континент. Търговията с дивата природа надхвърля националните граници, следователно сътрудничеството между държавите е от решаващо значение“, казва Ребека Гарбет от BirdLife.

Необходимо е повишаване на осведомеността сред обществеността за отрицателното въздействие на тази търговия по отношение на потенциалните скрити рискове за човешкото здраве. Първоначално незаконната търговия с диви животни бе критикувана само по отношение на опазването на даден биологичен вид, но в близкото минало възникнаха и други съображения, включително опазването на общественото здраве.

„Основното предизвикателство е да променим нагласите и убежденията, които са основни двигатели на търговията с диви животни в Африка. Това ще бъде от решаващо значение за справяне с тази търговия, особено в този период. Африка трябва да бъде пр-активна, тъй като докато се справяме с текущото предизвикателство за здравето, пред което ни изправи COVID 19, трябва да предотвратим евентуални избухвания на всяка друга болест, предавана от животни, като запазим дивата си природа чрез строго прилагане на природозащитното законодателство“, добави д-р Мухтари Амину-Кано, генерален директор на Фонда за опазване природата на Нигерия (NCF).