Свръхпопулация от морски бекаси край Мароко

Морският бекас е малка пе­лагична рибка, типичен обита­тел на централните и източни части на Атлантическия оке­ан и прилежащи морета. Не представлява интерес за ри­боловните компании, обикно­вено попада в рибарски мрежи като съпътстващ улов.

Една новина от скорошни изследвания на рибните ре­сурси в Централния Атлантик може да промени отноше­нието към морския бекас. Оказва се, че край бреговете на Мароко популацията му е драстично увеличена. Общата биомаса се изчислява на над 3 милиона тона. Правени са и контролни улови, като мре­жите се пълнели буквално за минути.

С научно обоснован подход към този нетрадиционен обект на промишлен риболов веро­ятно ще се окаже, че дребната рибка с характерен червени­кав оттенък може да бъде цен­на суровина. Биологични из­следвания са установили, че вътрешностите на морския бе­кас съдържат до 30% мазнини, а в месото му те са около 15%. Доста мазна е и кожата.

Всичко това го прави чудес­на суровина за производство на рибено масло, което пък добива натурален кехлибарен цвят. Има и други възможнос­ти. Рибеното брашно може да се ползва като фуражна добавка в стартови храни за фермено отглеждани риби, както и в различни комбинирани продукти.

Както се вижда, на тази не­особено популярна, но изне­надващо намножила се рибка много скоро ще се погледне с други очи. А предприемчиви хора винаги ще се намерят, за да оползотворят този морски дар. Особено на фона на на­маляващите рибни ресурси в световен мащаб.

***

Морският бекас (Macro-ramphosus scolopax) е вид морска игла от семейство Centriscidae. Расте до 10-12 см при маса от 10 г. Обитава крайбрежията и пясъчните дъна в райони с умерен и суб­тропичен климат. Среща се на дълбочина от 25 до 2000 м. Живее в широк температурен диапазон: от 3 до 26 градуса и соленост на водата 33-38%. Наименованието му идва от издължената муцунка във вид на човка, наподобяваща тази на горския бекас.