НЛРС-СЛРБ предлага създаването на държавен фонд за зарибяване
Политическата нестабилност в страната спря и общественото обсъждане на промени в Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), които бяха готвени от ресорната изпълнителна агенция ИАРА. В рамките на предварително обсъждане със заинтересовани страни миналата есен Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ излезе с цялостен пакет от предложения, които да осъвременят нормативната база в интерес на риболовците и биоразнообразието на вътрешните водоеми.
Кой е основният проблем?
„В любителския риболов ние ползваме един изчерпаем ресурс, без да имаме ангажимент да го възстановяваме. Да не говорим, че поне от 30 години не е правен мониторинг на големите държавни водоеми и на техните нужди от гледна точка на ихтиологията“, казва председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев.
Обратният, положителен пример, който той изтъква, е Законът за лова и опазване на дивеча, в който са залегнали текстове, обвързващи ползването на дивеча от ловците с разселването на дивеч от ловните сдружения.
Малко известен факт е, че държавата не извършва зарибяване, въпреки че всяка година ИАРА определя в нарочен списък водоеми, подлежащи на зарибяване! Зарибяване се прави спорадично само от отделни структури като държавни горски и ловни стопанства (главно на пъстървови реки), от риболовни клубове и от организации, стопанисващи определени водоеми, а също и от ловно-рибарски сдружения и дружини от системата на НЛРС-СЛРБ. Понякога това се върши и от частни лица и дарители, като в повечето случаи не се прилага научен подход и стриктно съблюдаване на нормативните изисквания.
Заради всичко това НЛРС-СЛРБ предлага създаването на държавен фонд „Зарибяване и опазване“, в който да постъпват половината средства от издадените разрешителни за любителски риболов през текущата година. В момента приходите от рибарските билети отиват директно в държавния бюджет. Идеята е 60% от акумулираните във фонда средства задължително да се разходват за зарибяване, а 40% за мониторинг на популациите от риба, възстановяване, благоустрояване на водоеми и пр.
Националното ловно-рибарско сдружение от години настоява да се създаде и Съвет по управление на рибните ресурси като консултативен орган към ИАРА, в който да участват представители на агенцията, на научната общност, на риболовните сдружения, стопанисващи водоеми, и на Националното сдружение на общините в Република България. Предложението е този съвет да обсъжда и да приема годишни програми за управление на рибните ресурси и да одобрява разпределението на средствата от фонда за зарибяване и опазване.
Друга стратегическа цел на Националната организация е да се улеснят процедурите за стопанисване на държавни и общински водоеми от риболовни сдружения. В момента държавни водни обекти се отдават на сдружения единствено по инициатива на министъра на земеделието и след мотивирано предложение от изпълнителния директор на ИАРА.
Конкретните предложения на НЛРС-СЛРБ са: възлагането на стопанисване на държавен водоем да става по инициатива на директора на ИАРА или на сдружение, а за общински водоем инициативата да е на кмета на общината или на риболовно сдружение. И в двата случая се предлага възлагането да става чрез открита процедура или чрез пряко договаряне за срок от 5 години, като в критериите за оценка на кандидатите да се взимат предвид членската маса на сдружението, капацитетът и предишният му опит, включително от провеждането на обществено полезни инициативи с деца като риболовни училища и др.
Не на последно място, НЛРС-СЛРБ предлага да отпаднат и някои изключително възпиращи изисквания за поддръжка на инженерно-техническите съоръжения на водния обект. Именно това несвойствено, но често вменявано задължение, е причина рибарски и ловно-рибарски сдружения да се въздържат да кандидатстват за стопанисване на рибния ресурс в язовири.
