Избори на прицел – среща с „БСП-Обединена левица“ за бъдещето на лова, риболова и природата в България

Диалогът, който очерта дневния ред на сектора

Срещата между Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ и представители на ПП „БСП – Обединена левица“ се проведе в контекста на натрупани проблеми и очакване за реални решения. Разговорът не беше протоколен. Той беше концентриран, конкретен и в много моменти – директен.

От страна на НЛРС-СЛРБ участие взе инж. Васил Василев, който постави проблемите на ловната и риболовната общност, обединяваща над 120 000 български граждани и пряко ангажирана с управлението и опазването на природните ресурси в страната.

От страна на политическата коалиция разговорът беше воден от Атанас Мерджанов – заместник-председател на Националния съвет на БСП и дългогодишен народен представител. До него бяха Валери Сарандев – член на националното ръководство на партията, с изразено присъствие в регионалната политика и действащ председател на ЛРС – Гоце Делчев, Габриел Вълков – действащ народен представител и водач на листа в 23 МИР-София, и Гергана Орманлиева – кандидат за народен представител и водач на листата в област Благоевград.

Още в началото Мерджанов подчерта сходството в позициите по редица теми и проблеми, което се е материализирало в различни законодателни актове през годините.
„Надяваме да продължим тази естествена връзка помежду ни на обсъждане, на предлагане и на отстояване на Вашите идеи в пленарна зала.“

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов:  Ловният сектор не е в криза, но има нужда от регулация

Законът за лова – системен проблем без системно решение

Първата и най-детайлно разгледана тема беше законодателството. НЛРС-СЛРБ постави ясно въпроса за необходимостта от цялостна актуализация на Закона за лова и опазване на дивеча.

Инж. Василев подчерта, че множеството изменения през годините са довели до противоречия и липса на ефективност:

„Законът е променян десетки пъти, но това не е довело до по-добро управление – напротив.“

Особено остро беше поставен въпросът за бракониерството. Данните показаха сериозен институционален дефицит. В подкрепа на думите си инж. Василев сподели и статистически данни, от които става ясно, че от 100 установени нарушения едва няколко водят до реално наказание.

Реакцията от страна на БСП беше категорична. Мерджанов заяви:

„Бракониерството е язва – тук нямаме различия и трябва да действаме.“

От страна на „БСП – Обединена левица“ беше заявена и политическа воля законът да бъде поставен като приоритет в бъдещ парламент.

Земеделие и биоразнообразие – тихата криза

В рамките на разговора темата за земеделието се очерта като един от ключовите фактори за състоянието на дивеча и екосистемите. Инж. Васил Василев посочи, че интензификацията на земеделските дейности – бързата обработка на площите, използването на тежка техника и агресивни препарати за растителна защита – води до сериозно обедняване на местообитанията.

„След прибирането на реколтата веднага се влиза с тракторите и полетата се превръщат в пустиня от гледна точка на биоразнообразието“, подчерта Василев.

Особено тревожен е и въпросът с употребата на нерегламентирани препарати, включително случаи на внос от трети страни, което, по думите на Василев, води до масово отравяне на животните и пряко засяга популациите на дивеча. Паралелно с това беше поставен и друг чувствителен проблем – щетите, които дивечът нанася на земеделските стопани, както и липсата на достатъчно ефективни механизми за тяхното компенсиране, което допълнително изостря напрежението между двата сектора.

В отговор Атанас Мерджанов заяви, че темата изисква балансиран подход и ангажимент от страна на държавата, включително обсъждане на механизми за обезщетение на земеделските стопани при доказани щети:

„Ще имате пълно съдействие от наша страна… Трябва да се мисли за инструменти като гаранционен фонд или други решения в подкрепа на земеделските стопани.“

Реките без риба, ловът под заплаха: закъсняла ли е държавата? – Среща с ПГ „Възраждане“ (част 3)

Именно в този контекст на натрупващи се щети – както от земеделски практики, така и от природни бедствия – Валери Сарандев насочи разговора към още един критичен проблем – горските пожари. Той припомни, че през последните години те са засегнали големи територии и са нанесли сериозни щети както на горските стопанства, така и на дивеча. В същото време именно ловните дружини са сред първите, които се включват в гасенето, но без необходимата техника и институционална подкрепа.

Затова Сарандев предложи да се търси решение чрез включване на ловно-рибарските сдружения в програми за оборудване с техника с двойно предназначение:

„Да могат да се придобиват трактори и оборудване, с които да се поддържат ловните територии и да се използват при гасене на пожари.“

Така темата за земеделието естествено прерасна в по-широк разговор за управлението на риска и необходимостта от по-добра координация между държавата и организациите на терен.

ВЕИ – между инвестициите и природата

Една от най-емоционалните и остро поставени теми в разговора беше свързана с разрастването на възобновяемите енергийни източници и начина, по който те се реализират в България. От страна на НЛРС-СЛРБ бяха изразени сериозни притеснения, че процесът често се случва за сметка на природата и без достатъчно обществен контрол.

„Изграждат се паркове върху огромни територии… това са местообитания, в които дивечът намира храна и убежище, а днес те са унищожени“, беше подчертано в дискусията.

Особено критично беше поставен въпросът за липсата на реално участие на местните общности:

„Много често тези инвестиционни предложения се внасят в последния момент и се гласуват тихомълком, без хората да имат възможност да изразят позицията си.“

В този контекст от страна на „БСП – Обединена левица“ беше изразена ясна позиция, че подобни притеснения са основателни и вече имат своите проявления на местно ниво. Габриел Вълков посочи конкретен пример с община Генерал Тошево, където кмет и общински съветници от БСП неколкократно са отхвърляли инвестиционни намерения за изграждане на ветропарк именно заради опасенията за въздействието върху земеделието, опрашването и биоразнообразието.

„Там има реални притеснения – влиянието върху пчелите, върху производството на мед, върху целия екосистемен баланс“, беше подчертано по време на срещата.

Допълнително беше отбелязано, че подобни проекти често се реализират върху земи с висока земеделска стойност или върху територии, които до момента са служили като естествени местообитания. Това, според участниците, поставя под въпрос не само екологичната устойчивост на тези инвестиции, но и начина, по който се вземат решенията за тях.

Така темата за ВЕИ се очерта не просто като въпрос на енергийна политика, а като сблъсък между икономически интереси, опазването на природата и правото на местните общности да участват в решенията, които пряко ги засягат.

Любителският риболов – най-масовият, но пренебрегнат сектор

С над 330 000 издадени годишни билета, любителският риболов се очерта като най-масовата дейност в сектора – своеобразен социален феномен, който дава възможност на стотици хиляди българи да търсят отдих сред природата. И въпреки това, както беше подчертано по време на срещата, тази масовост не намира отражение в законодателството – темата за любителския риболов заема минимална част от действащия Закон за рибарството и аквакултурите.

„Нашите проблеми остават нечути и често се губят сред интересите на стопанския риболов и аквакултурите“, заявиха от НЛРС-СЛРБ.

Това води до конкретни затруднения – ограничен достъп до водоеми, липса на работещи механизми за управление на рибните ресурси и отсъствие на ефективен контрол върху бракониерството. Особено показателен е фактът, че към момента няма системен мониторинг на състоянието на рибните популации в държавните водоеми, което прави управлението им до голяма степен хаотично.

Сред предложенията на Съюза беше създаването на отделен закон за любителския риболов – по-ясен, по-структуриран и фокусиран върху спецификите на тази дейност. Като ключови елементи бяха посочени въвеждането на механизми за зарибяване, финансирани чрез отчисления от риболовните билети, както и по-активното участие на местните общности в управлението и опазването на водоемите. Идеята е да се създаде модел, подобен на този в лова, при който самите ползватели имат ангажимент и принос към поддържането на ресурса.

От страна на БСП беше заявена принципна подкрепа за тази посока, но и реализъм по отношение на законодателния процес. Атанас Мерджанов подчерта:

„Има много законодателни инициативи – трябва да подредим приоритетите и да вървим стъпка по стъпка.“

Така темата за риболова очерта още един парадокс – най-масовата дейност остава най-слабо регулирана, а решенията изискват не просто политическа воля, а последователност и дългосрочен ангажимент.

Европейските политики – натиск и нужда от защита

Място в разговора зае и темата за европейските регулации – от ограничения върху лова до предстоящи промени, свързани с използването на оловни боеприпаси и въвеждането на нови изисквания на ниво Европейски съюз. От страна на НЛРС-СЛРБ беше подчертано, че тези инициативи често се разработват без достатъчно отчитане на националните специфики и реалните причини за проблемите в биоразнообразието.

От страна на БСП беше заявена готовност за съдействие, включително чрез използване на експертен потенциал и контакти на европейско ниво. Беше подчертано, че подобни теми изискват координация между националните представители и европейските институции, както и активен диалог с всички заинтересовани страни.

Така разговорът очерта още една важна линия – нуждата България да има по-ясен и аргументиран глас в процесите на вземане на решения в рамките на Европейския съюз, когато те засягат традиционни дейности и цели общности в страната.

Необходимост от въвеждане на ред в сектора

В края на срещата беше повдигната и темата за готвените промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предвиждат ограничения върху използването на наименования като „национален“ и възможност за служебна дерегистрация на организации.

От страна на НЛРС-СЛРБ бяха изразени сериозни притеснения, че подобни текстове могат да засегнат пряко организации с дългогодишна дейност и реална представителност, каквато е Съюзът, който обхваща значителна част от ловната територия и обединява хиляди членове.

В отговор Атанас Мерджанов определи подобни инициативи като „абсурд, който ражда серия от абсурди“ и заяви, че позицията на „БСП – Обединена левица“ ще бъде насочена към прецизност при регистрацията на нови организации, без да се стига до масови дерегистрации и административен хаос.

Така темата очерта още един чувствителен въпрос – как да се въведе ред в сектора, без да се подкопават вече утвърдени и работещи граждански структури.

Последвайте ни във FACEBOOK!