Регулираният спортен лов подпомага опазването на дивата природа

Ново рецензирано научно изследване, публикувано в престижното списание Nature Sustainability, дава сериозни аргументи в подкрепа на ролята на регулирания спортен лов като инструмент за устойчиво управление и опазване на дивата природа.

Проучването, озаглавено „Спортният лов, свързан с благоприятния природозащитен статус на бозайниците“, е дело на Джейкъб Е. Хил, Кенет Ф. Келнър и експерта по приложни науки на CIC Джеролд Л. Белант и обхваща анализ на глобални данни за повече от 1600 вида сухоземни бозайници.

Използвайки информация от Червения списък на IUCN за тенденциите в популациите, както и за категориите ползване и търговия, авторите установяват ясно разграничение между видовете, които са обект на спортен лов, и тези, които не са. Данните показват, че бозайниците, ловувани за спорт при регулирани условия, значително по-често имат стабилни или нарастващи популации и много по-рядко са класифицирани като застрашени.

За разлика от това, при видовете, ловувани единствено с цел храна, не се наблюдава съществена разлика в риска от застрашеност или намаляване на числеността спрямо неловуваните видове, което насочва вниманието към значението на управлението, а не само към самата форма на ползване.

Изследването подчертава, че положителните ефекти от спортния лов са тясно свързани със строги регулаторни рамки, научно обосновани квоти и постоянен мониторинг.

В много страни приходите от този вид лов се реинвестират директно в опазване на местообитанията, борба с бракониерството, научни изследвания и подкрепа за местните общности. Именно зависимостта между икономическата стойност на лова и наличието на здрави и жизнеспособни популации създава силен стимул за отговорно управление на дивеча.

Особено внимание е отделено и на ролята на земеползването. Големи територии по света се поддържат именно с цел спортен лов и в редица региони тяхната площ надвишава тази на националните паркове.

Това има съществен принос за запазването на местообитанията и предотвратяването на тяхното унищожаване – фактор, който е признат като водеща причина за глобалния спад на популациите на бозайници.

В същото време авторите ясно подчертават, че успехът не е гарантиран автоматично.

Там, където квотите не се основават на надеждни научни оценки или където местните и коренните общности са изключени от процеса на управление и разпределение на ползите, такъв спортен лов може да има отрицателен ефект върху популациите и да подкопае природозащитните цели.

Посетете нашата Фейсбук страница