reklama3
panairgore_mobileBG

АЧС се задържа при дивата свиня въпреки успеха във фермите

През 2025 г. до днес България отбелязва важен напредък в борбата с Африканската чума по свинете (АЧС) – за първи път от навлизането на заболяването у нас през 2018 г. не са установени огнища при домашни свине. Това е ясен резултат от засилените мерки за биосигурност и контрола в индустриалните свинекомплекси.

На този фон обаче, ситуацията в дивата природа остава ключов фактор за развитието на заболяването и пряко засяга ловното стопанство и дейността на ловците в страната.

Вирусът продължава да циркулира при дивите свине

През 2025 г. са регистрирани 944 случая на АЧС при диви свине, като експертите предполагат, че реалният брой е по-висок. Най-много положителни проби се установяват през зимния ловен сезон, когато се извършва най-активен мониторинг.

Популацията на дивата свиня в България се оценява на около 65 000 животни. При изследванията приблизително една трета от тях са тествани за антитела, като 6.64% показват контакт с вируса. Това означава, че заболяването продължава да присъства в природата, макар често да е в т.нар. „тиха“ или скрита форма.

Ниският процент PCR-положителни проби сочи, че няма масово разпространение, но отделни огнища се запазват и представляват постоянен източник на риск.

Ролята на ловците остава решаваща

В условията на липса на огнища при домашните свине именно контролът върху дивата популация остава основен инструмент за ограничаване на заболяването.

Ловците имат ключова роля както в регулирането на числеността на дивата свиня, така и в ранното откриване на заболяването. Подаването на проби, спазването на изискванията за биосигурност и правилното обезвреждане на отпадъците от отстреляни животни са критично важни за недопускане на разпространение.

Оценките за 2026 г. показват, че рискът за домашните свине е между нисък и среден, но за дивата популация той остава значителен. Особено уязвими са районите по Дунав и границата с Румъния, както и области с установени случаи – Кърджали, Смолян и Пловдив.

Трансграничното движение на диви животни продължава да бъде фактор, който не може да бъде напълно контролиран, което налага постоянна бдителност.

Биосигурност и дисциплина в гората

С настъпването на пролетта и активизирането на дейностите в горите и земеделските земи се увеличава рискът от механично пренасяне на вируса – чрез хора, техника и транспорт.

Затова спазването на мерките за биосигурност не е ангажимент само на фермерите, а и на всички, които имат досег с дивата природа – включително ловците.

АЧС вече не е извънредна ситуация, а дългосрочно предизвикателство. И докато вирусът остава в гората, усилията за неговото ограничаване ще зависят в голяма степен от отговорното поведение и координацията между институции, ловни организации и стопаните.

Посетете нашата Фейсбук страница

panair_goreBG
uperposmob1
Дясно голямо – сингъл