Реките без риба, ловът под заплаха: закъсняла ли е държавата? – Среща с ПГ „Възраждане“ (част 3)

От европейските ограничения върху лова до липсата на грижа за рибните ресурси – секторът търси решения, но среща институционално бездействие

В рамките на кампанията „Избори на прицел 2026“ Националното ловно-рибарско сдружение продължи разговора си с представителя на партия „Възраждане“ Даниел Петров, като в третата част фокусът се измести към няколко чувствителни за ловците и риболовците теми – натискът от европейски регулации, бъдещето на любителския риболов и въпросът за злоупотребата с думата „национален“ в публичното пространство. Разговорът очерта не просто секторни проблеми, а усещането за все по-сериозно отдалечаване на държавата от реалните нужди на хората, които ежедневно поддържат връзката с природата.

Европейски политики и тревогите на българските ловци

Още в началото инж. Васил Василев постави тема, която от години създава напрежение сред ловната общност – опитите на европейско ниво да бъдат ограничавани традиционни практики, които у нас имат дълга история и пряка връзка с управлението на дивечовите популации. Той посочи както натиска върху ловуването на определени видове птици, така и трудностите при управлението на едрите хищници, включително кафявата мечка, както и инициативата за ограничаване на оловото в боеприпасите, която според него ще засегне над две трети от българските ловци.

В отговор Даниел Петров призна, че темата с ограничаването на оловото „несъмнено буди тревожност в българските ловци“, и заяви готовност въпросът да бъде поставен и на европейско ниво чрез представителите на партията в Европейския парламент. Според него това не е периферна тема, а въпрос, който пряко засяга голяма част от ловната общност и изисква активна политическа намеса.

Любителският риболов – масов спорт, изоставен ресурс

След темата за лова разговорът логично премина към любителския риболов, който инж. Василев определи като една от най-масовите спортни активности в България. Той се позова на официални данни, според които през последната година са закупени над 330 хиляди годишни билета за любителски риболов – ръст спрямо предходните години, който ясно показва, че интересът не намалява, а расте.

Но именно тук се явява и големият парадокс. От една страна, хиляди българи търсят връзка с природата чрез риболова. От друга – държавата продължава да не създава адекватни условия този интерес да бъде подкрепен и превърнат в устойчив модел за управление на ресурса.

Инж. Васил Василев формулира това не само като спортен или организационен въпрос, а и като въпрос за възпитание и обществена среда. По думите му риболовът е „най-подходящият инструмент“, чрез който децата могат да бъдат откъснати от екраните и насочени към общуване с природата, за да се научат не просто да я ползват, а да я опазват. В тази логика риболовът се явява не само хоби, а школа по отговорност към природата.

Държавата отсъства от водоемите

Инж. Василев посочи отсъствието на държавата в държавните водоеми, където не се прилагат „абсолютно никакви мерки за мониторинг и поддържане на видовото разнообразие“, а мониторинг на рибните ресурси на практика не е правен през последните 30 години. Той припомни и че в миналото е съществувало законово изискване за ежегодна програма за зарибяване от страна на Министерството на земеделието и храните, но след като то не е било изпълнявано, текстът просто е бил премахнат от актуалния закон.

Това е и един от най-силните акценти в разговора – държавата не просто не подпомага ресурса, а позволява той да бъде изчерпван без дългосрочна грижа за възстановяването му. На този фон искането за нова философия в управлението на любителския риболов звучи не просто разумно, а закъсняло.

Законът изостава, щетите растат – среща с ПГ „Възраждане“ (Част 1)

Нужен ли е изцяло нов закон

Именно тук НЛРС-СЛРБ постави една от най-ясните си законодателни тези – необходимостта от изцяло нов Закон за любителския риболов. Според инж. Васил Василев любителският риболов трябва да бъде отделен от стопанския риболов и аквакултурите, за да се създаде самостоятелен ред за управление на водоемите, за наемането им, за финансиране на охрана, мониторинг и зарибяване, както и за по-активна работа на местните риболовни сдружения с общините по образование и детски спортни дейности. Той подчерта, че подобен модел вече е доказал ефективността си в лова чрез Закона за лова и опазване на дивеча.

Даниел Петров на свой ред признава, че „действително има нужда от сериозни законодателни промени“, но поставя важна политическа уговорка – за да има нов закон, е нужно правителство с по-дълъг хоризонт. По думите му именно краткият живот на кабинетите и постоянната смяна на приоритетите са причината подобни секторни въпроси и закони да бъдат пренебрегвани. Така се стига до познатата картина: проблемите остават, а реформите се отлагат, защото някой винаги смята, че „държавата гори“ за нещо по-важно.

Изчезващите водоеми и реките без риба

Разговорът не остава само на ниво законодателни концепции. Даниел Петров говори и в по-личен план, припомняйки, че като дете е бил любител рибар и е виждал реки, пълни с риба, а днес същите места изглеждат опустели. Той посочва, че част от язовирите вече са в тежко състояние, а реките са загубили предишното си богатство. По думите му акцентът трябва да падне върху зарибяването, защото именно реките остават естественото място за риболов след упадъка на част от изкуствените водоеми.

Така третата част от разговора прехвърля темата от нормативното към видимото – към онова, което хората по места вече виждат с очите си: по-малко вода, по-малко риба, по-малко грижа.

„Национален“ – дума с тежест, но и с риск от злоупотреба

Последната тема в разговора засяга не природния ресурс, а публичната легитимност. Поводът е обществен дебат около употребата на думите „национален“ и „национално“ в имената на организации и структури. Инж. Васил Василев поставя въпроса директно, защото той засяга и НЛРС-СЛРБ – сдружение, което обединява 140 юридически лица, работи на над 75% от ловната площ на България и представлява повече от 120 хиляди граждани.

Той подчертава, че словосъчетанието „национално ловно-рибарско сдружение“ не би трябвало да въвежда никого в заблуда, че организацията претендира за място на държавен орган. Напротив – според него наименованието е уредено в самия Закон за лова и опазване на дивеча и затова не попада в хипотезите, които предизвикват притеснение.

Даниел Петров също е категоричен, че в разглеждания законопроект няма основание за притеснение от страна на сдружението. Той посочва, че ограничението за думата „национален“ е свързано със словосъчетания като агенция, институт, комисия, служба, инспекция, орган, администрация и център, но не и със „сдружение“. В думите му се съдържа и друго важно уточнение – да, има недобросъвестни субекти, които са злоупотребявали с подобни наименования, но това не бива да поставя под съмнение онези национални сдружения, които реално работят в обществен интерес и често партнират на държавата.

Има ли опасност зелената енергия да превърне България в соларна пустиня? – Среща с ПГ „Възраждане“ (част 2)

Заключение

Третата част от разговора между инж. Васил Василев и Даниел Петров разширява значително рамката на кампанията „Избори на прицел 2026“. Тук вече не става дума само за отделни проблеми в лова или риболова, а за по-голям въпрос – има ли държавата воля да мисли дългосрочно за хората, които поддържат жива връзката между обществото и природата.

От ограничаването на традиционни ловни практики, през липсата на мониторинг и зарибяване, до нуждата от нов закон за любителския риболов и защитата на легитимни национални сдружения, разговорът очертава едно и също послание: когато държавата отсъства, ресурсът се изчерпва, а доверието се разпада.

Именно затова тази част звучи не просто като секторен дебат, а като предупреждение – че без последователна политика, без законодателна воля и без реално партньорство с организациите на терен, природата остава сама, а заедно с нея и хората, които се грижат за нея.

Последвайте ни във Facebook!