Защо пъдпъдъкът намалява

Напоследък все повече ловци се оплакват от липсата на една от най-обичаните птици за лов – пъдпъдъкът. Причините за това са комплексни, но най-често се свързват с климатичните промени и съвременното земеделие.

По-честите и продължителни суши, горещите вълни и изместването на традиционните маршрути на прелета изтощават птиците и свиват прозорците за гнездене и хранене. Според научните данни пъдпъдъкът, като типичен обитател на земеделските земи, бележи отчетлив спад в части от Европа. Общият „индекс на земеделските птици“ в ЕС е намалял с около 60% за периода 1980 г.–2021 г.. Това ясно показва, че климатът и интензификацията на земеделието вървят ръка за ръка и влияят негативно на популацията.

Земеделски практики и липса на укрития

Друг сериозен проблем е начинът, по който се обработват нивите. Ранната и бърза жътва, когато веднага след комбайна влиза тракторът и оре, унищожаването на бурени и семена с хербициди. Широкото използване на инсектициди и почти липсата на угари и крайпътни ивици, оставят пъдпъдъка без храна и укрития. В ловните форуми и социалните мрежи тези промени се усещат осезаемо.

„Комбайна жъне, а тракторът влиза веднага след него. С тези хербициди няма една тревка, няма пукната птица“, споделя един от ловците.

Друг допълва:

„Пъдпъдък има, където има условия… местата намаляват заради обработките и химията.“

Сушата също се посочва като ключов фактор:

„Сезонът е най-слабият от незапомнени времена, сушата си я бива.“

Все по-често се наблюдава и нетипично поведение – птиците се изтеглят към горите, вместо да остават по нивите, където традиционно са били търсени. Природозащитните организации като БДЗП и Зелени Балкани от своя страна също потвърждават този тревожен тренд и отчитат, че загубата на груба трева, плевели и насекоми, предизвикана от интензивното земеделие, е основният механизъм за намаляването на вида.

Възможни решения

Решението според специалистите е в общите усилия. Необходима е по-строга етика на лова, която да изключва използването на електронни примамки и да ограничава масовите отстрели в сухи години. От значение е и по-добрата координация със земеделците. Като оставянето на буферни ивици и угари, отлагането на оранта след жътва на част от площите и по-щадящ график за коситбите. Ловците също имат своя роля, като записват наблюденията си и ги споделят с дружинките и природозащитните организации, за да се създаде по-точна картина по райони. Като почистват стърнищата и при необходимост подхранват дивеча.

Ясно е, че бъдещето на пъдпъдъка у нас зависи от баланса между човешката дейност и природата. Ако се намери начин ловците, земеделците и организациите да работят заедно, шансът да запазим тази птица като част от българските полета и ловната традиция ще бъде много по-голям.

Посетете нашата Фейсбук страница