Избори на прицел – Прогресивна България и НЛРС-СЛРБ в диалог за закони, природа и отговорност

Ловът не е просто дейност – той е управление на ресурс

В рамките на инициативата „Избори на прицел 2026“ Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ проведе поредна ключова среща – този път с представители на „Прогресивна България“: Явор Гечев (10 МИР – Кюстендил) и Пламен Абровски (12 МИР – Монтана). Разговорът далеч надхвърли обичайните предизборни формати. Вместо декларации, той се превърна в експертен дебат за системните дефицити в управлението на природните ресурси и необходимостта от дълбока законодателна трансформация.

Още в началото стана ясно, че темите, които вълнуват ловната и риболовната общности, не са изолирани – те са част от по-широката картина на държавното управление, икономическите политики и отношението към природата като стратегически ресурс.

Инж. Васил Василев: Без законодателна промяна няма устойчивост

Председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев зададе рамката на разговора с ясно послание – секторът се намира в критична точка, в която натрупаните проблеми вече не могат да бъдат решавани с частични мерки.

Избори на прицел – среща с „БСП-Обединена левица“ за бъдещето на лова, риболова и природата в България

Основният акцент в изказването му бе върху остарялата нормативна база. Законът за лова, приет преди повече от две десетилетия, е променян десетки пъти, но без системна логика и синхронизация. Това води до реални затруднения както в управлението на ловните територии, така и в прилагането на закона на практика.

„Законодателството се развива на парче, а проблемите изискват цялостен подход.“

Един от най-сериозните проблеми, поставени от Василев, е бракониерството. Въпреки че съществуват законови механизми, те на практика не функционират ефективно. Процедурни слабости, липса на експертиза и недостатъчна координация между институциите водят до това, че голяма част от нарушенията остават ненаказани.

„Системата за санкции не работи – това създава усещане за безнаказаност.“

Друг ключов проблем е натискът върху местообитанията. Василев подчерта, че през последните години се наблюдава засилено преобразуване на територии – както заради интензивното земеделие, така и заради инвестиции във възобновяеми енергийни източници.

„Без съхранено местообитание няма как да имаме здрави популации.“

Той акцентира и върху ролята на ловците като реални пазители на природата – теза, която често остава неразбрана в публичното пространство. Ловът, според него, не е просто дейност, а система за управление на ресурс, която включва грижа, подхранване и контрол.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов:  Ловният сектор не е в криза, но има нужда от регулация

В частта за рибарството Василев очерта още по-тревожна картина – липса на мониторинг на рибните ресурси, неработеща система за зарибяване и сериозни административни бариери пред сдруженията. Това, по думите му, води до деградация на водоемите и загуба на биоразнообразие.

Явор Гечев: Балансът между икономика и природа е въпрос на държавност

Явор Гечев изведе разговора на по-високо стратегическо ниво. Според него проблемите, поставени от НЛРС-СЛРБ, не са изолирани, а са симптом на по-дълбок структурен дефицит – липсата на интегрирана държавна политика.

Особено категорична беше позицията му по темата за земята като ресурс:

„Земята е национален ресурс и трябва да се ползва с особена защита.“

Той критикува практиката за изграждане на фотоволтаични паркове върху плодородни земи и пасища, като подчерта, че съществуват алтернативи – индустриални терени, покриви и деградирали площи.

„Не може да жертваме плодородна земя, при положение че има неизползвани терени.“

Гечев въведе и ключовата дилема на съвременните политики – противопоставянето между „зелена енергия“ и „зелена природа“. Според него това е фалшив избор, който може да бъде избегнат чрез по-добро планиране и регулация.

„Не трябва да допускаме зелената енергия да унищожи зеленото богатство на България.“

Съществен акцент в неговото изказване беше необходимостта от данни и анализ. Липсата на единна информационна система и реална статистика за популациите на дивите животни прави невъзможно провеждането на ефективна политика.

„Без реална картина не можем да вземаме правилни решения.“

Гечев беше категоричен, че е необходима цялостна законодателна реформа, базирана на анализ на последствията, а не на реактивни промени:

„Не можем да продължаваме с кръпки върху кръпки – трябва нова система.“

Пламен Абровски: Контролът, знанието и санкциите са ключът към устойчивост

Пламен Абровски допълни картината с конкретни експертни наблюдения, особено в областта на земеделието и контрола върху ресурсите.

Той постави силен акцент върху влиянието на съвременните земеделски практики върху биоразнообразието. Според него един от най-сериозните проблеми са препаратите за растителна защита:

„Това е отровата, чрез която изчезва хранителната база на дивеча.“

В разговора бе даден и конкретен пример с драстичния спад на популацията на пъдпъдъка, който е пряко свързан с намаляването на хранителната му база. Това показва, че проблемът не е локален, а системен и засяга цяла Европа.

По отношение на бракониерството той направи важно разграничение между спорадични нарушения и организирани престъпни дейности:

„Има групи, които се издържат от незаконен добив на дивечово месо.“

Това, според него, изисква различен подход – включително по-високи наказания и използване на специални разузнавателни средства.

Абровски постави и проблем с подготовката на ловците. Според него системата не гарантира достатъчно знания и умения, което води до допълнителни рискове.

„Трябва да повишим квалификацията – това е въпрос и на превенция.“

Общи позиции: партньорство, а не противопоставяне

Един от най-важните изводи от срещата беше липсата на противопоставяне между основните заинтересовани страни. И тримата говорители подчертаха, че ловци, земеделци и държава трябва да работят в синхрон.

Идеята за партньорство със земеделските производители беше ясно заявена – чрез стимули за екологични практики и създаване на условия за съвместно управление на ресурсите.

Същевременно бе отчетена и реалността – продоволствената сигурност е приоритет, но тя не трябва да бъде за сметка на биоразнообразието.

От секторен разговор към национална политика

Срещата ясно показа, че темите на ловната и риболовната общност имат много по-широко значение. Те засягат:

• управлението на природните ресурси
• икономическите политики
• регионалното развитие
• образованието и възпитанието

Особено интересен беше акцентът върху образованието – идеята за въвеждане на децата в природата чрез зелени училища, ловни стопанства и практически обучение.

Това показва, че проблемът не е само институционален, а и културен – свързан с начина, по който обществото възприема природата.

Реките без риба, ловът под заплаха: закъсняла ли е държавата? – Среща с ПГ „Възраждане“ (част 3)

Заключение: тест за политическа воля

Разговорът между НЛРС-СЛРБ и представителите на „Прогресивна България“ беше показателен – не само за състоянието на сектора, но и за потенциала за промяна.

Налице са:

• ясна диагностика на проблемите
• конкретни предложения
• готовност за диалог

Следващата стъпка е идеите да се превърнат в реални политики. Защото в крайна сметка, както стана ясно от самата среща, проблемът не е в липсата на решения, а в липсата на последователност. А природата – за разлика от политиката – не дава втори шанс.

Последвай ни във FACEBOOK!