Тревожен спад при полските птици у нас

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) публикува резултатите от 21-годишен мониторинг на широко разпространените видове птици в България.

Това е един от най-мащабните и надеждни източници за тенденциите в популациите на дивечови и полеви видове през последните две десетилетия. Мониторингът обхваща 134 квадрата за 2025 г. и общо 301 площадки, което позволява дългосрочно сравнение и проследяване на популационните промени.

В доклада са оценени 82 вида птици. От тях 29% намаляват, 27% се увеличават, а 25% остават стабилни. Положително е намаляването на групата с „неопределена тенденция“, благодарение на по-широкото теренно покритие и по-точните данни.

Проблеми при птиците

Най-тревожни са птиците, свързани със селскостопанския пейзаж. Индексът им показва спад от 41% за периода 2005–2025 г. Особено сериозни са спадовете при дебелоклюната чучулига, пъдпъдъка, сивата овесарка и полската чучулига, а дори домашното врабче бележи значителен спад. Тези птици зависят пряко от традиционното селско стопанство и от ливади и пасища, които през последните години значително намаляват или се фрагментират.

Особено неблагоприятни са тенденциите при насекомоядните видове. Чучулигите и сврачките показват стабилен дългосрочен спад, свързан с използването на пестициди, разораването на пасища и премахването на храстовата растителност. Това е ранна индикация за по-широк екологичен дисбаланс, който засяга и ловните популации.

Тенденции

Въпреки проблемите в селскостопанските райони, горските видове бележат значителен ръст. Най-впечатляващо е увеличението при гривяка, фазаните и еловия певец, както и яребицата. Общият индекс на птиците в горските местообитания се е повишил с 56% спрямо 2005 г., което подчертава значението на опазването на здрави горски екосистеми.

Общият индекс на птиците в България отбелязва спад от 12% за периода 2005–2025 г. Това ясно показва, че усилията за опазване трябва да продължат, особено в селскостопанските райони, където натискът е най-силен. Мониторингът е ключов елемент от националната система за наблюдение на биологичното разнообразие и част от Общоевропейската схема за мониторинг. Данните се използват за научни анализи, национални и европейски доклади, включително по член 12 от Директивата за птиците, а към ноември 2025 г. резултатите вече са включени в 16 научни публикации.

Наблюдаваните тенденции подчертават нуждата от спешни промени в земеделските практики, възстановяване на традиционни пасища и храстови биотопи, които са жизнено важни за редица дивечови и полеви птици.

Посетете нашата Фейсбук страница